… Вече съм разказвал за сушата, която настава след него, ако и никой да не помни, да не знае, да не предполага. Въпреки това, или пък както винаги, днес хората са подвластни на впечатлението, което предизвика обилният вчерашен валеж – същински потоп! – от безчувственост и празни обещания, които оттекоха така скоропостижно от мегдана. Съжалението ми за последните, естествено, не е голямо, тъй като ценителят винаги може да се полюбува на техните вледенени напластявания и по втория начин. Просто трябва да напредне малко, най-вече по отношение надморската височина. Сам за себе си приемам предизвикателството да се изкачвам в този миг пешком, воден от чисто рецензентско любопитство и мимоходом припомняйки си колко е велико и опасно тукашното Облечено бърдо. Вече в подножието му изпитвам добре прикрит страх от лавини. Той произтича от тази особеност, че тук те се образуват най-често, когато безмълвието придобие застрашителни обеми, които потискат или направо вадят от равновесие поствалежните натрупвания. По тая причина по пътя нагоре си говоря сам без всякакви психопритеснения. Но ето, че към края на ровината част от сивата замръзнала грамада се откъсва и в устрема си към по-ниски енергетични нива завлича и мен в най-близкото дере. Освестява ме рефрен новоизлюпен: „Дере, дере – познавам го така добре!” Познавам, а дори го няма на картата. Като негов неотдавнашен откривател съм го нарекъл „Теснодолие”. Мнозина местни овчари не са чували дори името на антонимния му антипод. Най-начетените от тях биха си помислили, че съм го кръстил така, защото оттук трудно се провира дори овцата Доли. Истината, обаче, е съвсем друга. Тя се намира в едно секретно архивно свидетелство, според което тук почиват душите на прегрешили и неоправдали хорското доверие политици, експерти и творци от всевъзможен род. Мнозина са, затова е и толкова отеснял. …

Думам ви за читалището в Радомир. Да ме слушат най-вече ония, имащи пълномощия да го представляват и напишат нещо за юбилея, но и други, които са свикнали от него да гледат. И тъй, като опита човек да извлече нещо философско от миналото на „Напредък”, в мислите му изплуват две твърде показателни за тъканта на историята му нишки. Първата се откроява в онези моменти, когато неговата дейност периодично замира и които карат съчувстващите й да възкликват, че в нея преобладава елеметът на пълна противоположност на името му. Втората е свързана със сградния въпрос. И веднага възниква истинският проблем: Защо въпросът със зданието на читалището си остава основен не просто до издигането му, но и толкова десетилетия след пускането му в експлоатация, а особено днес, когато нашите братя и сестри по просия, съставящи неговото настоятелство, ръководство, донякъде (за добро или лошо) и неговата душа, са се разтичали да берат управленска воля и пари за изкърпване на фасадата и интериора, и когато набраното и „щедро” подхвърленото отива не за ремонта, който може да се нарече решение на проблема? Човек, който се е нагърбил да дрънчи пари, онази ден сподели с мен една повече сериозна, отколкото шеговита, нагласа, която витае – да се вдигне паметник на кмета, ако същият се погрижи зимаска за отоплението на салона. И веднага бързам да загатна, че, с паметник или без такъв, късогледството си царува повсеместно из канцелариите. Както и да е! Думата ми е за това, че не е важно кое име стои на фирмата на читалището. Важно е, че то е преди всичко място, където да се чете. Да се чете, но не какво да е и не разни боклуци, които бълват лъскавите софийски печатници, а нещо друго – преди всичко онова, което е било печатано и писано на местна почва и за което никой от винаги критикуваните не е порачил да се погрижи! Без него всичко, което се прочете и сътвори занапред в сградата, която скоро пак ще се олюпи, ще си остане лишено от корени. Ще носи повечето характеристики на чалга и поп, отколкото на нещо алтернативно, твърдо, романтично и т.н. Дотогава няма да се знае дали читалището всъщност не е повече театрална трупа или оркестър, повече низ от танцови състави и всякакви школи, отколкото място, гдето да се стига до основите, до дирене и изследване източниците на радомирската творческа сила. То е нещо като случая с дядото на Невена Коканова – мазни да се кичат или отсрамват с него по пресклубовете, а безразлични, когато може да се обнародва поне дневникът, който е писан от него като учител в Радомир. Защо ли? Защото и днешната и някогашната тукашна еснафщина не е можела да понася истината и конкуренцията. Докато това не се промени, „Mehr Licht” няма да огрее таз сграда и земя и тоз народ, когото разни доморасли дървеняци стрижат така безжалостно, съзирайки в него покорното стадо, което им изнася да е, а не общество на наистина просветени личности и родолюбци.

Деца мои, днешният ден е последен за вас в това училище. Бързате да си направите снимка как хвърляте високо над вас униформените си фуражки след последния звънец. Но аз не бих счел възпитанието ви в него за завършено, ако не предам именно този апокрифно развивал се урок.

Някои от вас ще свържат прибързано заглавието или същината на тази притча-проповед с формата и съдържанието на градския ни герб. Но не за таз емблема по неволя иде реч, а за нещо по-възвишено и символно, което да предпази сетивните ви органи да се натъкват за пореден път на често предъвквания и поробващ прозаичен мит с участието на крепост, арка, водопад и воин-светец. Защото не се живее пълноценно само с проза, непораждаща усещане за дълг и гордост най-градивна.

Други ще доловят в тази неподправена история основно изненадващ намек за начина, по който бе надмогнат градският ГЕРБ. На тях ще кажа, че веч` не ме е страх да извадя на показ тази десетилетно премълчавана истина. Бях неин пазител твърде дълго. Страхът напуска мен и ще проникне в съзнанието ви, но няма да е непосилно бреме за душите ви, бидейки разсеян във всеки един от вас докато самите вие не се освободите от него, правейки го още по-нищожен. Сърцето ми не позволи да спазя устава и така да го направя достояние само на моя млад приемник.

С цялата поетична истина ще могат да се запознаят само онези от вас, които проявят нужното любопитство и твърдата воля да се доберат до веществения израз на тукашната „Енеида”, която бе изпята и записана, а после забранена и потънъла в забрава. За да бъде постигната една такава цел, все още не е нужно особено количество късмет. Защото в семейните ви сбирки и реликвариуми вероятно се намират достатъчно преписи на страници и песни от поемата, спасени от онези клади, каквито само големите пожарникари могат да редят и да подпалват.

Сами по себе си обаче тези откъси не са нищо друго освен удобно средство за гнусните цели и похвати на пропагандата ни. Да се съзре, проумее и преразкаже вярно художествената творба на Апсис в целостта й – това ще бъде важното мерило при претегляне на щастието ви в тоз живот нелек. Аз изпитах такова в онзи високопланински храм, гдето преди 45 години ме заведе моето подвижничество и ми даде възможността да озаря своя вътрешен свят със свещения пламък, живеещ скромно в единствения запазен ръкопис от нея с почерка на нейния творец, упокоил се по неведома случайност точно там и външно непознат на близкото отшелническо братство. Догматиците го бяха прогонили от форумите и трапезите си с обвинения, че суетно подражавал на Вергилиевите стихове (625-731) от песен осма. А той, бедният, желаел единствено да не остане родният му край без верен величав портрет, в който да се събере най-чистата и свята слава, или вяра, донесена и положена на олтара му от живели тука преди него. Чистота, доказваща се от неизвестността, с която те били възнаградени за подвизите си. Чистота, постигаща се не с изливане на милиони за сметосъбиране.

Днес правя и последната си стъпка към моето житейско щастие, като загатвам как го е постигнал и Апсис, минавайки през пепелищата на огорчението. Да възкресиш таквиз дела  е благодатно приближаване към истината. То всякога се е явявало неудобно за нейните врагове и за онези, които влизат по леки, преки и лишени от достойнства пътища в аналите и помениците. То силно им напомня както Хамлетова постановка за незаконните, аморални и бездушни маневри, чрез които лукаво са пререждали, а често и избивали с пределна грубост всеки странник, напредващ с горивото на самоотвержеността и човеколюбието. Да, щастието ми се окръглява след епохално прекъсване, безсилие пред факта, че тази лукавост и човеконенавист е била представяна в учебниците ви като неизбежност, невинна пресметливост или под други благовидни изражения и знаменатели.

И тъй, воден от непримиримост към таз сурова логика и практика жестока, бедният ковач Молер, както се наричал в светски образ Апсис, един ден започнал да работи върху свойта свидна, предназначена за отбрана на обществения интерес, металопластика. Ваятелството го издигало над онова жалко блато, в което хитреци поробвали духовно еднородците си или ги държали в тежка материална зависимост. В малкото си часове за отдих водел и подробни записки за свойте намерения, за заготовки и изковки. Когато завършил труда на живота си, натоварил съставните му части на животински впряг и в крайна сметка окачени на самари те се озовали разпръснати, ала добре укрити, в гънките на околните гори и планини. Останали си там, където не е стъпвал кракът на омазолили се от рязане на ленти лицемери.

Между това млатенето с чук го състарило преждевременно. Усетил, че отслабва зрението му, и неразполагащ с време да остави друг монументален роспис на земляците си, изтеглил всичко от сметката си в спестовноосигурителната каса и го вложил в дейност по преквалификацията си – в това да овладее основите на певческия занаят, нормите на метриката в стихоплетството и начина да си акомпанира с гусла. Човекът предчувствал, че просия и словесност щели да преобладават в останалата част от живота му. Но не съжалявал, понеже те били най-вече средство да напътства милите му хора към смисъла и надеждите, които инкрустирал върху плода на опита му да бъде техният Вулкан.

Геройствата, към които потиквал обществото и отделните му членове, били непосилни за несговорчивите и неукрепнали индивиди. Той можел само да ги запечата и предава като образи от метал, мелодии и думи, не и да ги извърши сам. Образи, които поотделно олицетворяват, а заедно представят онзи сноп от качествата, нужни и възможни във всеки един момент от миналото, настоящето и бъдното, когато е било наложително да се извършат подвизи, да се съблюдават задължения и спазват обещания. Сред тях има примери как отделният човек обезсилва задругата на злото, как други изпаряват общественото безразличие, а трети смогва да разпали пожар, съхраняващ живителните сокове на колектива под обгорелата му периферия. … (следва епическият каталог, чието изглаждане ще страда, ако не се получат смели или остроумни мнения от читателите за попълване и сценография)…

При провеждане на обществени поръчки, общината ще дава допълнително предимство на фирми регистрирани на нейна територия.По този начин ще се стимулира местното потребление и данъци, ще се осигурят допълнителни работни места.

От няколко дни ми стана много интересна темата за електромобилите, ще споделя с Вас, но съм прекалено голям лаик в областта, така че ако ако някой има повече знания ще ми бъде интересно да го чуя. От малкото което научих, разбрах че основните проблеми са два – пробега и високата цена, по втория въпрос все още нищо не можем да направим, но имам идея за първия – през територията на община Радомир преминава магистрала Струма, която е най-близкия път  София-Солун. Непознавайки територията на общината ми предложиха с.Старо село, което се намира на 30 км от София за построяване на станция за бързо зареждане на електромобили. Трябва да се провери на какво разстояние в Гърция около Солун има такава станция, като целта е да се зареди на излизане от София и да се стигне до Солун.Оказва се че има европейски програми за построяване на такива станции, като някой по-сведущ с европрограмите трябва да каже за какъв процент става въпрос, следващия момент е евентуално да се разговаря с представителства на компаниите които произвеждат електромобили за евентуална помощ. Идеята е ние да построим станцията, да даваме безплатно ток от фотоволтаична инсталация а да печелим от останалата инфраструктура. Едно такова бързо зареждане сега трае около 40-50 минути, време през което пътниците могат да починат, да хапнат нещо, да пият кафе, да напазаруват. Голяма част от станциите се правят там където има струпване на хора- молове, търговски центрове и т.н., но тъй като ние нямаме такива можем да тръгнем по обратния път, да построим станция за да предизвикаме струпване на хора – ресторант за бързо хранене, кафене, магазини където можем да продаваме селско-стопанската се продукция, сувенири и др. По този начин освен че ще работим за зелената енергия, ще разкрием нови работни места, ще популяризираме Радомир и местните продукти и забележителности и не на последно място можем да печелим. Има програма 2020, която предполага разпространението на електромобили до 2020 г. и какъв брой трябва да има в България 2020г. Общо взето това ми идеята, съзнавам че е малко грубо нахвърлена, но нали този форум е затова.

Благодаря Ви че отделихте време да ми четете глупостите.

През 2012 г. осъществихме връзка с част от дейците, които изрисуваха с образи на исторически личности станалия известен поради това трафопост в столичния кв. Овча купел. Обиколихме нашата община и се спряхме на някои подходящи за подобно украсяване места. Така щяха да бъдат съживени разни съоръжения и спомени за  емблематични лица и събития от историята на Радомирска околия. Щяха, ако се отпуснеше нужното за целта финансиране. Кандидатствахме за такова с проект пред тукашната МИГ „Радомир – Ковачевци – Земен” по мярката за развитие на туризма. Планираше се по територията на трите общини да се изгради мрежа от такива, последователни по хронология и смисъл изображения, която да се свърже със съществуващи туристически атракции и култови места. Историческите ликове и сцени щяха да се припокрият с част от наличните туристически и поклоннически маршрути и пунктове, да ги пояснят и усилят, да обосноват други и така вкупом да представят хода на местната история. Но, както често става, логиката не възтържествува и някакви си вещи лица определиха, че по-значимо от гледна точка на туристическото движение е да се изгради фитнес игрище. Какво да се прави, след като в това и подобни разпределения на порциите са замесени предимно хора, които някога се грижили за сигурността на държавата, а сега вещо дирижираха и осигуряването на туризма. Те, както и други окопали се на ръководни постове туристи, често парадират с преклонението си към историческите подвизи на разни герои.

модератор

За да се създаде иновативно училище е необходимо:
1. Иновативен учител
2. Иновативна класна стая
3. Иновативно ръководство
4. Подготвени родители

Учителите не са подготвени за новото поколение ученици, затова е необходимо да бъдат обучавани, колкото по често , толкова по-добре. Трябва да бъдат научени първо да променят мирогледа си и да потърсят промяната и да я прегърнат. Това липсва. Трябва да подготвят уроци , ориентирани към ученика/ т.е учениците са главните действащи лица, те мислят, говорят, проучват, изследват и изработват/ Учителите трябва да се научат на интерактивни подходи при преподаване и да залагат на проблемно-базирано обучение и проектно-базирано обучение. Да се научат да използват технологиите и да ги прилагат в класната стая.
Иновативната класна стая освен че включва / интерактивни дъски, таблети или лаптопи поне на 2 ученика 1 бр/ да разполага с три зони за обучение на учениците в групи . Какво имам предвид ? Зона за проучване / екипна работа , не повече от 8 ученици/, зона за индивидуална подготовка и зона за работа с учителя. Всички ученици трябва да минат през всички зони.
Иновативно ръководство : да позволява учителите да поемат риск, за да се почувстват отговорни, а не само да чакат какво им се каже това да правят. Това е есенцията на новото училище. И още нещо, да има връзка на училището с общността и да се направи училище за родители, защото те не се справят добре с възпитанието и прехвърлят отговорността изцяло на училището.

Трябва да засегнем и тази тема .Както имаме Радостни ритуали,за съжаление в живота ни присъстват и Тъжните ритуали.
Не съм много наясно ,но ми прави впечатление че нещата и там не са наред ,както в Радомир така и в другите населени места в Общината.
Отварям темата,и не е зле и нея да засегнем и там да „пипнем“ както се казва .

На първата ни работна среща споменах за дървото Пауловния и повече не повдигнахме този въпрос. Някой спомена че всеки който се захванал с това дърво ,все е фалирал.Три седмици си направих собствено проучване и смело мога да кажа че ,за провали може да се говори,но всеки който се е захванал сериозно и отговорно се е справил.Аз имам впредвид следното:
Влизайка в града от към посока София, освен грозния винкелов скелет на Арката ,няма нищо впечатляващо и приветливо ,и както искате го наречете. Има една празна алея ,от безиностанцията до самата Арка.Там имам идея експериментално да се засади това дърво.Първо ще бъде защитено,обгрижвано и ще бъде нагледно „опитно“ поле за всеки който реши да го отглежда в по големи площи.
Т.е. 2в1
Пауловния и озеленяване.
Пауловнията често се използват за озеленяване и залесяване.Когато става въпрос за подобряване на качеството на въздуха,Paulownia е на първо място! Тя е „завод“ за улавяне на въглерода и отделяне на кислород.Дърветата пауловния пречистват въздуха и служат като бариера против шума.
Засажда се в градски и промишлени райони,паркове,дворни и градински терени.Цъфти красиво с лек аромат на лавандула и продължава 6-8 седмици – началото на пролетта-април и май с брилянтен бледо виолетов цвят.Листата на пауловнията са големи, с овална до широко-сърцевидна форма с размери от 70-80 см.(понякога до 1 метър).Осигурява сянка още през втората година след засаждането.Буйни и екзотични листа осигуряващи плътна и прохладна сянка и микроклимът при който темперетурата е с 1-2 градуса по ниска от околната през деня.

Пауловнията – ползи за околната среда.
Големите леко овласени листата на Paulownia играят много голяма роля в пречистването на прах и CO2.Пауловнията се е превърнала в основен дървесен вид за залесяване в много промишлени центрове.Това за мен е една разумна инвестиция и в унисон с принципите на ПП“Зелените“. А именно да запазим ,да живеем и да възстановяваме градовете и селата в които живеем.
Същата конфигурация може да се приложи и в обратната посока по главния път Кюстендил София.
Настоявам за тази ми идея и съм повече от уверена че ефекта и одобрението от жителите на града ще са повече от отлични.
Озеленяване .
Нямам в предвид Посредственото аранжиране пред сградата на Общината. Има няколко занемарени и запустели мини градинки,които с малко труд и обгрижване и няколко пейки могат да бъдат превърнати в обособени места за отдих и срещи на всякакви възрасти ,така наречените квартални градинки.
Озеленяване и поддръжка на зелените площи в междублоковите пространства:
Възстановяване,поддръжка и залесяване с Пауловния и райграс.
Чрез (стимули,не се сещам все още какви) живущите в кварталите да бъдат ангажирани със поддръжката и опазването на тревните площи.Изграждане на детски площадки и пейки за отдих за възрастни.
Строги санкции за паркиране и навлизане на автомобили в зелените площи.
За всеки един жилищен комплекс да се подготви план за действие ,като жилищните комплекси които са „лица“ на града да бъдат приоритет в озеленяването и изграждането на новата визия на града.
Кварталите от къщи,там също може да се направи озеленяване ,като се участва със собствениците на къщите 50 на 50,т.е. Общината залесява,собствениците на къщите се грижат за примерно Храсти,дървета,.(Трябва да се обмисли и коментира) Имам идея за тази площ която започва след Арката и Свършва до кръстовището с улица Иван Вазов,но трябва многооооо да се коментира ,защото е доста амбициозна и дръзка. 🙂
Озеленяване в населените места в Община Радомир.
Всяко село,има остатъци от Паркове,ако не се лъжа навсякъде имаше паметници,всичко това пак повтарям с малко труд и желание и дисциплина от страна на Кметовете по места тези паркове могат да бъдат възстановени. Според мен това е напълно възможно и реалистично да се случи.

Поздравителни адреси подарък (примерно ваучер за туристическа услуга)от Общината за всеки сключен граждански брак
За стимулиране на раждаемостта в Общината да се предвидят еднократни помощи при раждане на дете.Като примерно размера на
отпусканата помощ:
за първо дете – 600 лв,
за второ и трето – 400,
а за близнаци – 1200.
За да получат помощта, родителите трябва да са пълнолетни, здравно осигурени и да нямат задължения към общинския бюджет,двaмaтa трябвa дa сa с aдреснa регистрaция в Радомир,кaто поне един от родителите да е регистриран на постоянен адрес в общината, поне 5 години преди раждането на детето, а новороденото да бъде записано в регистрите на община Радомир
Да се стимулира „тридетния “ модел.Иницииране на мероприятия за младите семейства и новородените деца, които да се включат в календара на общината;

Много от младите семейства щом разберат, че очакват дете, ще изчистват данъците си.

За подпомагане на семейни двойки с репродуктивни проблеми.да се осигури бюджет, колкото е необходим, за всички желаещи млади семейства, които имат проблем, за да се възползват от програмата ин витро .

Еднократна помощ,под формата на ваучер за рехабилитация на деца с увреждания.. Създаване на общински ресурсен център за деца със специални образователни потребности и пълен обхват на тези деца
Средствата могат да дойдат от Социални придобивки и Европейски програми.

Да се открият така наречените фамилни центрове. Примерно регистрирана като безработна жена с медицинско, педагогическо образование и опит в социалните услуги може да открие фамилен център в дома си и да се грижи за максимум четири деца във възрастовите групи от 1 до 3 години или от 3 до 5 години.Този нов вид възпитателки получават заплата от общината – в продължение на три години плюс социални осигуровки, отпускани от социалното министерство. Общината подпомага също оборудването на центъра и осигурява обедното хранене на децата. Родителите плащат минимална такса въз основа на договор, сключен с общината.
Този вид дейност може да се приложи където няма училища и децата се транспортират до други населени места където има училища и детски градини.