Велотуризъм

модератор Васил Тодев

bikeroutes_5steps – EO

Целта на този материал е да бъдат представени практически съвети и насоки за превръщането на дадено населено място в център за велосипеден туризъм. Представената информация е базирана на опита ни при разработването на няколко велосипедни района в Родопите, като разбира се представените изводи и съвети са с общ характер и не вникват в спецификата на отделните райони.

Преди да започнете, помислете за:

  1. Планирайте създаването на нови маршрути за планинско колоездене в контекста на съществуващи такива и в съответствие с нагласите на местното население и нуждите на ползвателите (велосипедистите).
    2. Създаването и маркирането на маршрути за планинско колоездене да става в съответствие с плановете за управление и регулационните планове по ЗУТ, стратегията за развитие на туризма и след съгласуване със съответните компетентни държавни и общински организации или частни собственици.
    3. Изборът на материали и места за поставяне на маркировъчните знаци да бъде максимално щадящ за природната среда.
    4. Полагащите маркировката трябва да са запознати с правилата и методиката за маркиране.
    5. Дейностите по маркиране на маршрутите трябва да бъдат последвани от инофрмационно обезпечаване и популяризиране чрез пътеводители, уеб страници и др.

 

ДЕСЕТ СТЪПКИ ЗА ОБОСОБЯВАНЕТО НА ЦЕНТЪР ЗА ПЛАНИНСКО КОЛОЕЗДЕНЕ

 

  1. Запознайте се добре с особеностите на вашия район. Проучете близки и по-далечни природни и културни забележителности, а също така и възможностите за достигането им с велосипед или комбиниран транспорт. Добре е да проучите и възможните връзки със съседни туристически райони, за да можете да осъществите комбинирани маршрути и по такъв начин да обогатите възможностите за колоездене в региона.

Постигането на тази цел можете да разграничите на два етапа:

  • теоретичен – запознаване с района с помощта на дребномащабни (обзорни) и едромащабни (детайлни) карти, пътеводители за пешеходен или автомобилен туризъм, разкази и легенди за района, разкази на местни планинари и краеведи. По този начин ще си създадете по-пълна картина на околността и ще научите не само за известните туристически атракции в района, но и за по-малко популярните такива.

Използвайте обзорните карти, за да добиете обща представа за размерите, положението и връзките на вашия район с други интересни обекти. Общата карта ще ви помогне и при грубото планиране на мрежата от маршрути. От друга страна топографски карти в мащаб 1:50 000 и 1:25 000, ще ви осигурят много по-детайлна информация за географските особенности на района и ще ви послужат при конкретизирането на отделните маршрути, позиционирането на заслони, информационни табла и т.н.

 

Обзорна карта на Родопите     М 1:500000                                 Карта в мащаб 1:30000

  • практически – този етап е свързан с прохождането на предварително набелязаните маршрути. Това е единственият начин да се убедите, че местата и маршрутите, към които сте се насочили, все още са актуални и са подходящи за различните стилове колоездене.

Посочените два етапа не би трябвало да бъдат разграничавани и изпълнявани в определена последователност – те по-скоро се допълват и развиват паралелно.

 

  1. Фотографирайте, опишете и картирайте проучените маршрути. По този начин ще създадете актуална база данни, която ще използвате при следващите етапи от формирането на комплекса от веломаршрути. Тя ще послужи, като основа при последващото планиране и ще ви даде възможност да задоволите търсенията на различните типове колоездачи. Създадената база данни ще използвате и при издаването на пътеводители, карти и брошури, информиращи за наличието на веломаршрути в конкретния район.

За да извършите тези дейности е необходимо да се снабдите с достоверни (и с подходящ мащаб) карти на околността, а също така и със съответните измервателни средства: компас, километраж, GPS.

 

  1. Планирайте развитието на мрежата от веломаршрути. При този етап трябва да помислите върху следните въпроси:
  • определете различните типове колоездачи (Cross-country, Free ride, Downhill, Dirt Jump и т.н.) и помислете по какъв начин можете да задоволите техните нужди. Това означава да откриете подходящи пътища и пътеки, отговарящи на изискванията на съответните стилове.

Free ride (свободно каране) – свързва се с един от стиловете в планинското колоездене. Стилът “Free ride” обикновенно се асосициира със спускане по склонове с много падове, скокове или преминаване на изкуствени препятствия. Велосипедите за фрирайд са снабдени с двойно окачване и допълнителни подсилвания, за да издържат по-големи натоварвания.

XC (cross country – крос кънтри) – може би най-популярният стил планинско колоездене. Обикновенно се кара по пресечена местност по еднопосочен или кръгов маршрут. Може да се практикува без използването на специализирана екипировка.

DH (downhill – спускане) – друг популярен стил планинско колоездене. Обикновенно се свързва с развиването на големи скорости по бързи и технични пътеки. Маршрути за спускане обикновенно се изграждат в ски курорти или на места в близост, до които има лифт или друг начин за придвижване до най-високата точка на маршрута.

  • класифицирайте маршрутите в зависимост от нивото на техническа и физическа трудност. Имайте предвид, че по тези маршрути ще карат както напреднали, така и начинаещи.

 

 

 

лесен маршрут

 

 

 

средно ниво на трудност

 

високо ниво на трудност

 

 

екстремен маршрут                                  

Ширина на следата

не по-малко от 150 см 75 см или повече не по-малко от 30 см 30 см и по-малко
Характер на подстилащата повърхност пътища или широки и гладки пътеки, покрити с асфалт, макадам или друга твърда настилка твърда и стабилна настилка променлива променлива, непредвидима
Среден наклон на пътеката (маршрута) не повече от 5% не повече от 8% не повече от 15% повече от 15%
Максимален наклон на пътеката не повече от 8% не повече от 15% не повече от 20%
Естествени препятствия и технически елементи по маршрута няма Може да има и по-трудни участъци в случай, че има осигурен алтернативен по-лесен вариант.

Може да има мостове, които не могат да бъдат избегнати с ширина не по-малко от 80 см.

 

 

Възможно е да има неизбежни препятствия високи 20 см или по-малко.

Може да има нестабилни камъни.

 

Може да има мостове не по-тесни от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.

 

Кратки части могат да надхвърлят посочените критерии.

Възможно е да има неизбежни препятствия високи повече от 20см.

Може да има нестабилни камъни .

 

Може да има неизбежни мостове широки 50 см или по-малко.

 

В много участъци може да надхвърля посочените критерии.

 

Таблица за определяне на техническа трудност на веломаршрут (модифицирана на базата на подобна таблица с източник IMBA – www.imba.com).

  • консултирайте се с институциите – горски стопанства, национални паркове, общини, частни собственици, владеещи територията, върху която ще се развиват маршрутите. Уведомете ги за намеренията си и уточнете какво е бъдещето на тези пътища и пътеки.

Често се случва прекрасни маршрути да бъдат трансформирани в сечища, ски писти, хотели и т.н.

http://www.nug.bg/ – национално управление по горите

http://www.moew.government.bg/ – министерство на околната среда и горите

http://www.bulgariannationalparks.org/bg/index.phtml – български национални паркове

 

  • старайте се да избягвате популярни пешеходни маршрути – по този начин ще избегнете бъдещи конфликти с ползвателите на тези пътеки.
  • ако маршрутите ви преминават през или в близост до защитени територии (национални и природни паркове, резервати), проучете дали статутът им позволява да бъдат прокарвани такива. За целта можете да ползвате плановете за управление на съответните територии или да се посъветвате с управата на съответната институция (МОСВ, РИОСВ).

http://www1.government.bg/ras/regimes/download_document.inc?docSeqId=3090 – план за управление на НП Рила

http://www.centralbalkannationalpark.org/gr.phtml?dir=../../documents&img=/355.pdf – план за управление на НП Централен Балкан

 

  • помислете за бъдещото развитие на маршрутите – връзките със съседни райони и интересни обекти на по-далечно разстояние, както и близостта до известни маршрути може да направи района ви част от по-голяма мрежа от веломаршрути и по-този начин да увеличи атрактивността му.
  • потърсете варианти за създаването в непосредтвена близост до населеното място на допълнителни съоръжения от типаdirt jump park”, “north shore”. Те са изключително популярни сред младите велосипедисти и ще допринесат значително за привлекателността на комплекса от веломаршрути.

 

Фото и схема от dirt jump park     –                               http://www.wwucycling.com/djpark/

 

Полезни връзки с информация за създаване на допълнителни съоражения:

http://www.simbs.com/html/nsdjpark.htm

http://www.cmbalink.com/jumppark.html

http://www.imba.com/resources/trail_building/build_freeride_park.html

http://www.nsmb.com/

http://www.geocities.com/theshorerules/

 

 

  1. Подгответе се за същинското изграждане на “инфраструктурата” необходима за обособяването на маршрутите. На базата на предварително събраната информация бихте могли да изготвите идеен проект за реализирането на дейностите в тази насока.

 

На този етап трябва да си отговорите на няколко основни въпроса:

 

Къде точно ще минават маршрутите?

Конкретизирайте пътеките и пътищата, които ще използвате. Определете дължината им и помислете къде какви табелки ще използвате, къде ще монтирате иформационни табла и къде бихте могли да изградите заслони или пък да добавите мостчета, скокове или други препядствия, които да направят съответния маршрут по-атрактивен.

 

Кой ще извършва дейностите

За целта можете да използвате специлизирана организация или да сформирате група от местни любители на колоезденето или доброволци. При всички положения е необходимо в групата извършваща дейностите да има човек, който е добре запознат с вашите идеи както на теория, така и на практика. Известни са случаи, когато самото изпълнение на дейностите се извършва от незапознати / некомпетентни в конкретната област хора, в резултат на което крайният резултат е добра идея – лоша реализация.

 

 

 

 

Как ще извършите маркирането?

 

Маркирането на маршрути за планинско колоездене в България е препоръчително да става според „Правилника за маркиране на МТБ маршрути”, приложен във втората част на настоящото ръководство.

Използването на табелки (метални или дървени) може да става на места, където е необходимо да се оказва посоката (извън конкретния маршут или на разклон) към интересни обекти вода, хижи и т.н. За съжаление табелките често биват унищожавани.

Добре е да подсигурите началните точки на маршрутите, а също така и интересните обекти по протежението им с информационни табла, съдържащи карта на района, данни за трасетата, снимки, интересни факти и т.н.

 

 

Какви са разходите?

Трябва да изчислите приблизително разходите за:

  • табелки и маркировъчни материали;
  • създаването и монтирането на информационни табла в началните точки и по протежение на маршрутите;
  • транспортиране на необходимите материали и хора;
  • заплащане и дневни или храна на участниците в дейностите (в много от случаите за реализирането на подобни дейности бихте могли да осигурите и доброволен труд от местен клуб, организция или училище);
  • управление на дейностите;
  • административни такси за съгласуване.

 

Срокове за изпълнение

Те зависят от дължината на предвидените маршрути, необходимостта от допълнителна работа по пътеките (за почистване, подсилване или изграждане на допълнителни съоръжения), броя на на участниците в дейностите, добрия синхрон между отделните дейности по проекта (маркиране, почистване, създаване на информационни табла и тяхното монтиране).

 

 

  1. Финансиране на дейностите по създаването на мрежата от веломаршрути.

Наличието на мрежа от маркирани и добре описани маршрути около дадено населено място създава допълнителен туристически ресурс и по този начин допринася за атрактивността на конкретния район и става причина за привличането на по-голям туристопоток в населеното място. Освен това, чрез създаването на веломаршрути се създава подходяща среда за отдих и спорт за местното население и особено за младите хора в конкретното място. В такъв смисъл финансиране на дейностите по създаване на веломаршрути може да се търси от страна на заинтересованите страни, които са туроператори, хотелиери, общини, собствениците или институциите, стопанисващи дадената територия (в случая с националните и природни паркове), държавните агенции за спорт и образование, фондовете за развитие на алтернативен туризъм. Добре би било да привлечете няколко партньора за финансиране на вашия проект (или на отделните дейности по него), за да намалите финансовата тежест върху отделните донори и да гарантирате устойчивостта на проекта. Също така бихте могли да работите по изграждането на комплекса от веломаршрути на отделни етапи (например маркиране / създаване и поставяне на информационни табла / изграждане на заслони и допълнителни съоръжения). По този начин ще избегнете търсенето на голяма сума наведнъж. Потърсете не само финансова, но и материална помощ – горските стопанства биха могли да ви помогнат с осигуряването на необходимия дървен материал, с транспортирането на хора и материали, при строеж на заслони и помощни съоръжения.

 

  1. Изпълнение на дейностите по създаване на мрежата от веломаршрути.

 

Този етап започва с подготвителна част. Тя включва организирането на работна група за извършване на отделните дейности. Избирането на ръководител на екипа и координатор е ключово за доброто изпълнение на поставените задачи. Те трябва да са добре запознати с цялостната идея на проекта, конкретните маршрути и план-графика за изпълнение. Те са отговорни за навременното и качествено изпълнение на дейностите и за синхрона между отделните групи в екипа.

На този етап трябва да разясните на всички участници техните задачи и да сформирате отделни групи. По този начин ще спестите време и ще постигнете по-добър синхрон (докато едни чистят пътеки, други могат да закупят необходимите материали, а трети – да подготвят информационните табла). Тук е моментът да съобразите техните възможности и интереси, за да създадете работещ екип.

Препоръчителна е следната последователност за действие:

  • снабдяване с необходимите материали за маркиране (табелки, боя, четки и т.н.);
  • подготвяне и отпечатване на информационните табла;
  • почистване и поправяне на пътеките;
  • маркиране;
  • монтиране на информационните табла;
  • построяване на заслони и допълнителни съоражения по трасетата.

Първите дейности можете да извършите и през студената част на годината или когато климатичните условия не позволяват работа на открито. Добре е да почистите пътеките преди маркирането. По този начин ще се убедите още веднъж, че те са в подходящо състояние и ще имате възможност да допълните липсваща информация. Освен това повече хора ще се запознаят с маршрутите преди същинското маркиране, което ще намали възможностите за грешки след това.

 

Няколко препоръки за самото маркиране    

Целта на маркировката е да оказва посоката на движение по даден маршрут с цел безопасното и пълноценно преминаване на маршрута от група туристи (велотуристи). В такъв смисъл маркировката трябва да е достатъчно ясна и недвусмислена.

При нанасянето на маркировката за веломаршрути трябва да се съобразят няколко важни момента:

  • ясно да се обозначи началото на съответния маршрут или подходите към него. Много често се получава така, че излизанато от населеното място и достигането до началната точка на маршрута не е оказано ясно, което създава дискомфорт за туристите още в началото на маршрута. Когато маркирате началото на маршрутите мислете за хората, които за първи път идват на това място и нямат никаква представа за околоностите му. В тези участъци е препоръчително гъстотата на маркировката да е по-голяма. Това ще създаде чувство за сигурност у туриста и ще му позволи по-лесно да различава маркировката. Веднъж достигнали до самия маршрут можете да намалите честотата на маркировката. Ако например маршрутът преминава по ясно изразена пътека или път без отклонения, можете поставяте знаци на всеки 500 – 700 м. В такива участъци не е необходимо да претоварвате маршрута с маркировка.
  • ключови места при маркирането са кръстовищата или отбивките от пътя/пътеката. Там е необходимо да увеличите броя на знаците преди и след разклона, като на самия разклон трябва недвусмислено да укажете вярната посока на движение. Понякога се налага да поставите кол или да изградите каменна пирамидка. Това обикновено се случва, когато разклонът е на поляна или няма подходящо място, на което да поставите маркировка. Добре е на първите десетки метри след разклона да поставите няколко знака.
  • Когато маршрутът преминава по високите части на планината (била и открити пространства), е препоръчително да се увеличи честотата на маркировката. Много често на такива места има лоша видимост, което лесно може да доведе до загубване. В случая е добре маркировка да се поставя през няколко метра.
  • посредством табелки можете да давате насоки към полезни и интересни обекти извън маршрута (чешми, заслони и хижи, населени места, пещери, исторически забележителности и т.н.).
  • при пресичане на друг маршрут мястото трябва да бъде добре обозначено, за да не се стигне до объркване или за да се създаде възможност за комбиниране на маршрути.
  • при маркиране на маршрути за спускане е необходимо да се увеличи гъстотата на маркировката. Препоръчително е при такива маршрути маркировката да бъде поставяна по-ниско от обикновеното, т.е. на около 1м над земята. При тези маршрути обикновено колоездачите се движат с по-голяма скорост и погледът им е насочен надолу. По тези причини маркировката трябва да бъде ярка и много ясно да показва отклоненията.
  • отбелязвайте с предупредителни знаци местата, на които има естествени или изкуствени препятствия.
  • на определени места можете да поставяте километрични табелки или знаци – например 10 – 20 – 30 км от началото на маршрута. Подобни знаци са добър указател за колоездача и лесно могат да бъдат нанесени на карта, като по този начин значително се улеснява ориентацията.
  • ако използвате боя за маркировката, е препоръчително да нанасяте знаците върху скали или големи камъни – така боята хваща по-добре, издържа по-дълго и вреди по-малко върху околната среда.

 

Старайте се да не претоварвате маршрутите със знаци и табели! За съжаление през последните 10 години в България различни организации и частни лица маркират маршрути, като в много от случаите не се съобразяват със съществуващи стандарти и норми за маркиране. Неприятно усещане създава наличието на големи метални табелки, разположени през няколко метра и то на места, където пътят е достатъчно ясно изразен. По този начин се уврежда природата. Друг проблем е пресичането на различни маршрути, при което изпълнената неправилно маркировка лесно може да доведе до объркване.

За и против различните материали за изработване на знаци:

Знаците могат да бъдат изработени от най-различни материали, вариращи от еластични пластмаси до неподвижни скални блокове и пирамидки.

  • пластмаси – широкоразпространени в най-различни цветове, здравина и еластичност. Пластмасите обикновенно са по-лесно чупливи и лесно стават жертва на вандалски актове. Помислете и за влиянието на пластмасите върху природата и за това, дали хармонизира с околната среда.
  • дърво – естетически приятен материал и обикновенно не много скъп. За съжаление лесно разрушим и неустойчив на атмосферните условия. Задължително трябва да се импрегнира преди употреба.
  • алуминии – лек и устойчив на атмосферни условия. За съжаление е скъп и не се вписва добре с околната среда. Страда от вандалски актове.
  • стомана – не много скъп и издръжлив материал. Стомата лесно ръждясва и трябва да бъде третирана преди употреба. Често стоманените (и алуминиевите) табелки стават мишена за пушките на местните ловци.
  • камък – много издръжлив материал, но труден за обработка. Най-добре влиза в употреба в каменисти местности (и на разклони), като просто информира ползвателя, че се намира на правилният маршрут.

 

 

Препоръки за поставяне на информационните табла

 

Целта на информационните табла е да дават на туристите изчерпателна и полезна информация за:

  • съответния район;
  • дължината, разположението и особенностите на маршрутите;
  • възможностите за настаняване, хранене, първа медицинска помощ;
  • защитени територии, интересни растителни и животински видове и съобщества в района;
  • природни феномени – ждрела, скални мостове, скални гъби, водопади, пещери;
  • исторически и културни забележителности;
  • места за сервизиране на велосипеди или магазини за резервни части.

 

За постигането на тези цели едно информационно табло би могло да съдържа туристическа карта на района с нанесени на нея маршрути, хижи, туристически обекти. До картата може да се добави кратко описание на маршрутите, даващо обща представа за тяхното естество ( XC, DH, FR, кръгови или еднопосочни) и технически параметри (дължина, денивелации, подстилаща повърхност).

На таблото трябва да намери място информацията за туристическите атракции на района (природни и културни), а също така и и актуална информация с полезни телефони – спешна помощ, планинска спасителна служба, полиция, автогара, хижи, сервизи/магазини за велосипеди.

Тъй като изброената информация е доста, се препоръчва да се направят няколко информационни табла и да се оформи информационен кът в населеното място – център на веломаршрутите. Той може да бъде използван и като начална точка на всички маршрути (т.нар. “trail gate”).

 

По-малки информационни табла, съдържащи само информация за конкретен обект и карта на района, показваща местоположението на таблото би трябвало да бъдат поставени в близост до туристическите забележителности, хижите и по-малките населени места по протежение на маршртуите.

За съжаление много често информационните табла биват унищожавани от вандали. По тази причина е добре те да бъдат поставяни на оживени и осветени места. Това отчасти гарантира по-дългото им съществуване.

 

 

Препоръки за построяване на заслони

Наличието на заслони по трасетата винаги се приема положително от туристите. Трябва да се има предвид, че често построяването и поддръжката на един заслон е свързано с доста формалности, финанси и наличието на работна ръка. От друга страна няма по-приято усещане от това да попаднеш на сухо и топло място в условия на лошо време. В този смисъл изграждането на заслони по протежение на маршрутите е трудоемка, но заслужаваща си дейност. Наличието им не само увеличава привлекателността на конкретния маршрут, но в някои случаи се превръща и в основна атракция – място с панорамна гледка и добри условия за пикник лесно може да се превърне в основна цел на еднодневна велоекскурзия.

Заслони могат да бъдат изграждани в близост до чешми, водопади, места с красива гледка, хубави поляни.

Това, което прави един заслон привлекателен и полезен, е неговата функционалност. Той трябва да осигурява защита от дъжд и вятър, да има възможност за безопасно палене на огън и да предоставя съвсем основни битови удобства – маси и пейки.

Наличието на вода в близост до заслона значително увеличава стойността му.

При избора на място за построяване на заслон и за самия строеж можете да се обърнете към горското стопанство в съответната територия. Оттам могат да ви дадат полезни съвети, а също така и да помогнат с материали и работна ръка.

 

 

 

 

  1. Популяризирайте изградените маршрути.

 

След приключването на дейностите по създаване на маршрутите би трябвало да помислите върху въпроса как те да бъдат популяризирани и подплатени с достатъчно информация. За целта бихте могли да:

  • издадетете карта на района – използвайки създадената база данни за маршрутите, бихте могли да ги нанесете върху туристическа карта на района, която да дава представа за тяхното разположение в пространството, дължината им, наклоните, подстилащата повърхност и др. детайли.       На гърба на картата можете да публикувате детайлно описание на маршрутите, придружено със схеми и снимков материал. Там е добре да намери място и информация за места за настаняване, храна, полезни телефони. Картата бихте могли да разпространявате в местните хотели или къщи за гости, веломагазините в градовете, местни информационни центрове;
  • създайте гидовник (пътеводител) на района – в него можете да дадете по-подробна информация за маршрутите и забележителностите на района, а също така и повече снимки;
  • издайте брошура или цифров носител, презентиращи създадените възможности за планинско колоездене. Тя може да бъде използвана от местния информационен център или по време на туристически форуми и панаири;
  • създайте интернет страница с подробна информация за направеното. Тя е динамичен източник на информация, който бихте могли да използвате (променяте и допълвате) и в бъдеще;
  • представете направеното от Вас пред велосипедната общност в България – това може да стане, чрез www.mtb-bg.com, www.bikearea.org.

 

  1. Организирайте байк събитие

 

Организирането на масово велосипедно събитие е чудесен начин да представите възможностите за планинско колоездене във вашия район, пред байк общността в България. Такова събитие би могло да включва организирано каране по маркираните маршрути или достигане до интересна точка в района. Добре би било то да бъде съчетано с интересно локално събитие от друг характер (фолклорен събор, празник на града, местен обичай). Това съчетание ще направи изживяването по-пълноценно и ще разкрие атрактивността на района ви по-добре.

За постигането на тази цел е необходимо да си изясните дадена идея и да оповестите нейното осъществяване няколко месеца по-рано, съобразявайки се с календара от велосъбития у нас. Информация за него бихте могли да намерите на www.mtb-bg.com . Посочените по-горе сайтове бихте могли да използвате за оповестяване на мероприятието. Добре е подобно събитие да се превърне традиционна ежегодна проява. Това ще гарантира посещаемостта на района и увеличаване на популярността му, като вело дестинация.

 

 

 

  1. Създайте местен велоклуб

Създаването на местен велоклуб ще ви помогне да гарантирате устойчивостта на създадените веломаршрути. Това всъщност е изключително важен момент. Веднъж приключили с работата си по създаване на маршрутите би трябвало да помислите как да ги поддържате и доразвивате за в бъдеще. Това е основен проблем, който се наблюдава в днешно време при създаването на екопътеки, пешеходни и веломаршрути. Много често след появата им те биват изоставени и неподдържани, което означава, че всичките ви усилия до този момент ще останат напразни. Проблемите, които ще срещнете могат да бъдат от различно естество – унищожаване и премахване на маркировката, ерозиране и разрушаване на пътеките, изсичане на горите в района и превръщане на пътеките в товарища, негативно отношение на другите ползватели на пътеките или на собствениците на земята, строежи.

Именно за решаването на всички тези проблеми и поддръжката на веломаршрутите ще имате нужда от велоклуб или велообщност в района. Чрез тях бихте могли да организирате ежеседмични карания по маршрутите и по този начин да контролирате състоянието им и да ги поддържате, без да се налага да влагате големи средства наведнъж. Освен това така бихте могли да доразвиете маршутите си, свързвайки ги със съседни райони или изграждайки допълнителни съоражения (скокове, мостчета и т.н.).

Работете с децата в района. Те обичат колелата и пътешествията с тях, и обикновенно са ентусиазирани да помагат при подобни дейности. Не забравяйте, че те са бъдещите ползватели на тези маршрути, а пък и те ще ви подсказват за нуждите на “младата” част от колоездачите.

 

  1.         Пазете природните и културни ценности на вашият район – това са най важните ресурси, с които разполагате!

Това всъщност са основните фактори, заради които посетителите ще идват и ще се връщат отново. В много от случаите тези ресурси са лесно разрушими и процесите по възстановяването им са изключително трудни или дори невъзможни. Замърсяването, изсичането на горите, ерозията, пожарите, изчезването на културното наследство, опошляването на традиции и обичаи ще отблъснат посетителите от конкретният район, и ще бъде много трудно да спечелите отново загубеното довериe на туристите. Важно е да не претоварвате маршутите с инфраструктура, да ги почиствате редовно (подсигурете необходимите места за изхвърляне на отпадъци или най-добре отнасяйте отпадъците до сметища непосредствено след употреба) и да работите в насока опазване на ландшафта.

При необходимост сигнализирайте съответните органи за нередности – полиция, пожарна, РИОС, МОСВ, регионални управления на горите, екологични и природоопазващи организации.

 

 

 

 

 

 

 

ПРАВИЛНИК ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТИПОВЕ МАРШРУТИ, НИВО НА ТЕХНИЧЕСКА ТРУДНОСТ, ГРАФИЧНИ ЗНАЦИ И НАЧИНИ ЗА МАРКИРАНЕ НА МАРШРУТИ ЗА ПЛАНИНСКО КОЛОЕЗДЕНЕ В БЪЛГАРИЯ

 

 

 

Представената по-долу информация касае:

  • класификацията на маршрути за планинско колоездене;
  • начините за определяне нивото на трудност на тези маршрути;
  • графичните и допълнителни означения за маркиране на маршрути;
  • методика на полагане на маркировката;

 

Посочените правила и методи има препоръчителен характер и целят уеднаквяването на класификацията и маркировката на маршрутите за планинско колоездене в България с цел повишаване качеството на тези продукти и подпомагане развитието на планинското колоездене у нас.

 

 

 

Типове маршрути за планинско колоездене.

 

  1. Общи (крос-кънтри) – насочени са към масовите колоездачи, като техническата им трудност варира в широки граници и се отбелязва с подходящ цвят;

 

  1. Главни или многоетапни / многодневни / национални / международни маршрути. Това са многодневни маршрути с голяма дължина, които пресичат цял планински масив, регион или държава. Те би следвало да се възприемат, като основни маршрути, които свързват по-малки звена и центрове. Имайки предвид натоварванията, породени от дължината и акумулираната денивелация по протежението на тези маршрути, те би следвало да имат по-ниско ниво на техническа трудност. При създаването на подобни маршрути трябва да се отчитат фактори, като наличие по трасето на населени места, места за настаняване и хранене, възможност за оказване на медицинска помощ, сервиз и поддръжка на велосипеди. При маркирането им се използва червен цвят и имат приоритет в участъците, където се припокриват с трасета от другите категории.

 

  1. Специализирани маршрути – включват специализирани трасета за спускане, фрирайд, “north shore”, 4x и т.н. – те се развиват със самостоятелни обозначения, които не са предмет на този правилник за маркировка.

 

  

     Определяне нивото на трудност на маршрутите за планинско колоездене.

 

Тук е разгледан въпроса за определяне нивото на техническата трудност на общите маршрути за планинско колоездене. Нивото на физическа трудност на маршрутите е индивидуално и зависи от индивидуалните възможности на отделните колоездачи и поради тази причина не е предмет на тази категоризация. Нивото на физическа трудност зависи основно от дължината, денивелацията при изкачване и подстилащата повърхност на маршрута. По тази причина те трябва да бъдат отразени върху информационни табла, пътеводители, карти, описания и други източници на информация за съответния маршрут.

 

Нивото на техническа трудност на маршрута се определя на базата на следните характеристики на маршрута:

  • ширина на следата – това е средната ширина на активно ползваемата част от пътеката;
  • подстилаща повърхност на трасето – материалите и стабилността на подстилащата повърхност са ключов фактор при определянето на нивото на трудност. Могат да бъдат отличени следните типове подстилаща повърхност : твърда (асфалт, паваж, макадам), стабилна, променлива, ронлива и непредвидима;
  • наклон на трасето (максимален и среден) – максималния наклон на трасето се определя от най-стръмната част на трасето, която е не по-къса от 5 метра. Измерва се в проценти с помощта на клинометър. Средния наклон на трасето отразява денивелцията на трасето върху цялата му дължина. Средния наклон се изчислява, като се раздели общата денивелация на трасето на общата дължина (в метри) и се умножи по сто.
  • естествени препятствия и технически елементи на трасето. Тук се включват камъни, коренища, паднали дървета, дупки, издатини, падове и т.н. Височината на всяко от тези препядствия се измерва от нивото на подстилащата повърхност до най-високата точка на препятствието. Когато препятствието е с различна височина се измерва най-ниската такава, по която е възможно да се кара.

Техническите елементи на трасето включват предмети, които са допълнително поставени на трасето и допълнително повишават нивото на техническа трудност. Такива например са скали, дървета, мостчета, скокове, падове и т.н. При определяне нивото на трудност се вземат предвид, както височината, така и ширината на техническия елемент.

 

*споменатите по-горе дефиниции са почерпени от класификацията на IMBA.

 

Таблица за определяне техническата трудност на маршрут за планинско колоездене и съответните цветове.

 

 

 

лесен маршрут

 

 

 

средно ниво на трудност

 

високо ниво на трудност

 

 

екстремен маршрут                                  

Ширина на следата

не по-малко от 150 см 75 см или повече не по-малко от 30 см 30 см и по-малко
Характер на подстилащата повърхност пътища или широки и гладки пътеки, покрити с асфалт, макадам или друга твърда настилка твърда и стабилна настилка променлива променлива, непредвидима
Среден наклон на пътеката (маршрута) не повече от 5% не повече от 8% не повече от 15% повече от 15%
Максимален наклон на пътеката не повече от 8% не повече от 15% не повече от 20%
Естествени препятствия и технически елементи по маршрута няма Може да има и по-трудни участъци в случай, че има осигурен алтернативен по-лесен вариант.

Може да има мостове, които не могат да бъдат избегнати с ширина не по-малко от 80 см.

 

 

Възможно е да има неизбежни препятствия високи 20 см или по-малко.

Може да има нестабилни камъни.

 

Може да има мостове не по-тесни от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.

 

Кратки части могат да надхвърлят посочените критерии.

Възможно е да има неизбежни препятствия високи повече от 20см.

Може да има нестабилни камъни .

 

Може да има неизбежни мостове широки 50 см или по-малко.

 

В много участъци може да надхвърля посочените критерии.

 

 

Графични символи.

 

Графичните символи, които следва да бъдат използвани за маркирането на маршрут за планинско колоездене в България включват:

  • равнобедрен триъгълник с размери – ширина на основата 150 мм и дължина на 250 мм, чиито остър ъгъл указва посоката на движение.

Вътрешността на триъгълника е изпълнена с различен цвят в зависимост от нивото на трудност на съответния маршрут, а границите му са отбелязани с бял кант. Във вътрешността на триъгълника се нанася с бял цвят означението на съответния маршрут – буква, цифра или и двете.

  • бял квадрат с цветен Х във вътрешността – указва грешен път на движение по маршрута.

 

 

 

 

Цветовото степенуване на нивото на техническа трудност е в следната последователност:

  • зелен цвят – технически лесни маршрути;
  • син цвят – средно ниво на техническа трудност;
  • червен цвят – технически трудни и многодневни/национални/основни маршрути;
  • жълт цвят – екстремни маршрути.

 

Определянето на нивото на техническа трудност на маршрутите за планинско колоездене се определя в съответствие с посочената по-горе таблица.

 

 

Допълнителни обозначения

 

  1. Пътепоказателни табелки – различават се следните типове:

 

  • указващи посоката към туристически обекти, хижи, населени места – поставят се на места, където от основния маршрут се отделят пътеки към тези обекти. Те би следвало да съдържат цвят и номер на маршрута, името на обекта, разстояние до обекта, символ характеризиращ обекта (съгласно приложената спецификация).

 

 

 

 

  • места, където се разделят и събират отделни маршрути. Тези табелки би трябвало да съдържат информация за цвета, номера на трасето и разстоянието до крайната или следваща главна точка по маршрута.

 

 

 

 

 

– табелки, указващи извори, чешми и други водоизточници – трябва да съдържат информация за разстоянието и името на обекта, както и съответния символ.

 

 

Препоръчително е табелките да бъдат направени от метал (преимуществено) или дървесина.

 

 

  1. информационни табла – на тях се представя полезна информация относно маршрут / и в съответния район. Препоръчително е да се монтират на оживени места – пред хижи или в центъра на малки населени места. Добре е да се оформя т.нар. “trail gate”, където чрез информационни табла да се дава информация за маршрутите в околността и др. туристически обекти. Това място може да бъде и начална точка на маршрутите и от нея да започват техните описания.

 

Информационните табла би трябвало да съдържат следната информация:

  • детайлна карта на района с нанесени на нея велосипедни маршрути, туристически обекти, чешми и т.н.;
  • имена на маршрутите и техническа спецификация (ниво на трудност, дължина, денивелация, цвят и номер);
  • полезна информация и телефони (гари, автогари, инфо центрове, болница, полиция и т.н.);
  • рекламно поле за спонсори (да не надвишава 15% от площта на таблото);
  • снимки от района.

 

Спонсорски знаци, текстове и послания могат да бъдат поствяни върху информационни табла и материали (брошури, интернет страници, карти), но не и върху маркировъчните знаци и табели.

 

Номенклатура на маршрутите

 

Номенклатурата на маршрутите включва допълнителните обозначения с цифри и букви, чрез които се отделят и идентифицират различните маршрути.

Цифри се употребяват при маркирането на локални маршрути (общи XC маршрути). Така например, ако около определен байк център има 10 общи маршрута, то би следвало всеки от тях да бъде обозначен със съответния номер от 1 до 10.

Буквените обозначения се използват за означаване на главни или многоетапни / многодневни / национални / международни маршрути. Буквата се подбира в зависимост от местоположението или темата на маршрута. Така например презродопски маршрут, покриващ територията на Родопите се означава с буквата Р, главни маршрути, покриващи територията на цял планински дял носят името на дела, в който се намират – Алабак – А, Каркария – К, Велийшки – В, Перелик – П и т.н. В случаите, когато те се припокриват с локални маршрути в рамките на триъгълника се обозначават и двете означения (Р/1- би означавало, че се движите по маршрути Рудопия и номер 1 от съответното локално трасе), като се използва приоритетно цвета на главния маршрут.

 

След маркирането и обозначаването със съответната буква / цифра на даден маршрут, препоръчваме информацията за него да бъде изпратена до www.bikearea.org или www.mtb-bg.com с цел създаването на национална база данни с маршрути за планинско колоездене.

 

 

 

 

Нанасяне на маркировката

 

При полагане на маркировката трябва да се спазват следните правила:

 

  • маркировка се полага преимуществено върху скали, а когато това не е възможно върху дървета, стълбове, каменни пирамидки, огради и т.н.;
  • маркировка се поставя на обекти, разположени в близост до пътеката или на самата пътека;
  • при равни участъци или изкачване маркировка се поставя на височина 1.5 – 2 м;
  • при участъци на спускане маркировка се поставя на височина до 1 м или на камъни, разположени на самата пътека;
  • при полагане на маркировка да се избягват места, които са или предстои да обраснат с растителност
  • когато се припокриват няколко маршрута, е необходимо да бъдат поставяни отделни маркировъчни знаци за всяка група маршрути с еднакъв цвят. В рамките на маркировъчния знак се вписват означенията на всеки от тях с букви, цифри или и двете. Обикновенно такава ситуация се получава в началото на маршрутите в рамките на съответното населено място / изходен пункт;
  • честотата на маркиране се увеличава в близост до и след всеки разклон, обрасли с растителност участъци и открити места – при такава ситуация е необходимо да се поставят знаци през интервал от 20 – 30 м. Същото важи и при при резки или неясни отклонения на маршрута;
  • когато пътя / пътеката е ясно откроена и без разклонения, честотата на маркиране да е 500 / 700 м.;
  • при наличието на друг маршрут (пешеходен, велосипеден), нанасянето на новата маркировка да не унищожава съществуващата и знаците да се нанасят на същите места, като съществуващите;
  • при припокриване на колоездачена маркировка с пешеходен маршрут, маркировката на колоездачния може да бъде нанасяна през по-големи интервали ( 1 км);
  • да се почиства с четка, тесла или ренде повърхността, върху която се нанася маркировка;
  • размера на буквите / цифрите е височина 80 мм и ширина 45 мм. Те се изрисуват след засъхването на основната боя на ръка или чрез шаблон;
  • при открити и обрастващи места препоръчваме употребата на пилони (дървени или метални) и каменни пирамидки, върху които да са нанесени прилежащите на маршрута цветове – допуска се изключение от утвърдените графични знаци. Важно е да е поставен ясен маркировъчен знак в края на откритата местност, където маршрута отново влиза в гората;
  • знакът указващ грешен път на движение (бял квадрат с цветен кръст) се поставя в изключителни случаи, когато е налице рязко отклонение на маршрута от досегашната или логична посока на движение. Поставя се и в открити местности или други места, където теренъ не позволява нанасянето на ясна маркировка в правилната посока на движение;
  • от началото на маршрута до изхода на населеното място честотата на маркировката да е през 100 м, като в един триъгълник се съчетават всички маршрути по конкретното трасе;
  • в населено място маркировъчните знаци се поставят върху бетонни стълбове, бордюри, огради (с позволението на собствениците);
  • информационните табла се поставят в началото на маршрута и по протежението му съгласно предписанията в частта за допълнителни обозначения.

 

 

Издаване на допълнителни материали

 

Издаването на допълнителни информационни материали би трябвало да е неделима част от процеса по създаване, обозначаване и популяризиране на велосипеден маршрут. Не би следвало да се допуска създаването и популяризирането на маршрут, който не е обезпечен с детайлно описание и не е локализиран върху карта.

 

Всеки маркиран маршрут би следвало да е подкрепен с:

  • общо и детайлно описание;
  • техническа информация – профил, дължина, денивелация, терен;
  • картосхема, локализираща маршрута в пространството;
  • GPS трак и точки, описващи маршрута;
  • общо описание на района и негови особенности / опасности / ограничения;

 

Тази информация трябва да бъде публикувана на хартия или в интернет.

 

 

Ограничения при прокарването и маркирането на маршрути за планинско колоездене

 

При всички положения преди да започнат дейностите по проучване, прокарване и маркиране на маршрут за планинско колоездене, трябва да бъде изяснена собствеността на територията, през която преминава трасето и да бъде изискано съгласието на собствениците / управителите на земята.

 

Препоръчителни са следните ограничения при маркиране на маршрути за планинско колоездене:

  • не се позволява създаването и маркирането за маршрути за планинско колоездене в природните резервати;
  • в националните паркове е необходимо местоположението на маршрутите да бъде координирано с парковите дирекции и изпълнено съобразно плановете за управление на съответните територии;
  • не се позволява създаването и маркирането на маршрути за планинско колоездене на територията на културно-исторически обекти (крепости, светилища, гробници, антични руини и т.н.) и природни феномени. ;
  • препоръчително е маршрутите за планинско колоездене да са отделени от утвърдените пешеходни маршрути. В случаите, когато има припокриване на пешеходни и велосипедни маршрути е необходимо да се консултират местните пешеходни клубове и съответните държавни организации.

 

 

 

 

 

 

Сдружение “Байкария” е неправителствена организация, създадена с цел развитие и подпомагане на планинското колоездене, като интересен начин за пътешестване и контакт с околната среда. Организацията е създадена през 2004 г. и до този момент е осъществила два проекта за проектиране и маркиране на веломаршрути в районите на Велинград и с.Момчиловци. Повече информация за дейността на Сдружението можете да намерите на www.bikearea.org .

 

 

 

 

 

 

 

 

5 Comments

  1. Христо Христов август 17, 2015

    Доста подробно и изчерпателно изложение, само че трябва някой от местните хора живеещи в Радомир да го адаптира към местните условия.

  2. Емил Крумов август 23, 2015

    Линк към Наредба на МРРБ, с която се указва, че при ремонт и ново проектиране на комуникационно-транспортни системи задължително се проектират и велосипедни алеи:
    http://mrrb.government.bg/?controller=articles&id=7045
    И линк към сайта „Вело еволюция“, на който има почти всичко:
    http://velobg.org/biketowork

    • Христо Христов август 23, 2015

      интересно, но се съмнявам че ще мине, сега по-лесно се краде.

    • admin август 23, 2015

      Емо с линкове и копи пейст не се върши работа. Трябва си писане. Като имаш източник използвай го, адаптирай конкретно предложение, а линка го добави в края като допълнителен източник. Това го казвам за всички, но най- вече за теб 🙂 ПИСАНЕ!

Вашият коментар