Местна кухня
On септември 16, 2015 by Георги Ковачев With 3 Comments
- НАПРАВЛЕНИЯ
Десетина автори са ни оставили автентични записи на живота в старо време из нашия край и в съседство. Направил съм извлечения от някои рецепти за традиционни, почти забравени ястия. Не е утопия да повярваме, че общинската управа или някой предприемчив частник би могъл да изгради трапезария, която има чисто местен облик и привкус. Както се казва: Първият печели, но конкуренцията ще направи услугата още по-качествена.
3 Comments
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Начало на занимателната рубрика може да се тури с данни, които черпим от г. Ненкова от Перник.
„Освен качемак от морузното брашно правят попáрник. Замесва се брашното с вряла вода. Като поизстине тестото, слага му се квас [квасéц], колкото орех, и се оставая да втаса. Щом втаса, се поставя да се пече в подница. Тя представлява голяма пръстена плоча със завити краища. .. Връшникът и подницата се нагорещяват предварително. Изпечен, попарникът се казва морýзница и може да се яде така. А за да стане попарник, му се обелва горната кора, насипва му се мас и се оставя да се попече още малко.”
Страхотно !
г. В-ва от Дебели лак дава кратък запис за постното ястие „Клин чорба” (от зелев сок, ориз и малко брашно), а по-обстоен за блаженето с „таранà”. („Тя се приготвя от брашно, което се замесва с мътеница … [тестото] се търка през прòтока и рèшето и става на точета, които се слагат да изсъхнат на слънцето и прибират в торби. Вари се тараната и се попарва с мас или масло и често я дробят с корав хляб, а я ядат със сирене като манджа.”) Види се, че тогава всичко е било по-обикновено и имащо ясно приложение в бита и кухнята. Кога хората от алчност и пресищане са започнали да хвърлят и презират повечето от онова, което не се явява чиста мръвка и масло, то е обект на други размисли за вкуса на субпродуктите и суроватките.