Разделно събиране на отпадъци
модератор Емил Крумов
Проблемите с разделното събиране на отпадъци са няколко:
1. Решението за закриване на регионалните депа, с което се блокират местната гъвкавост и инициативи, с което се повишава и цената на услугата.
2. Ниската култура на населението за разделно събиране и изхвърляне. Преодолимо е с постояннодействащи кампании.
3. Друг проблем се явяват множеството контейнери като видове и количества, с които трябва да бъдат снабдени всички населени места.
4. Изключително трудно става въвеждането на справедливото отчитане на такса смет, което да се изчислява на количество изхвърлен боклук.
4. И в момента, дори и в София, всички видове контейнери се събират и извозват от един автомобил, т.е. дори и разделно събрани, контейнерите се товарят на едно място. Ако се извозват от различни автомобили, или от един и същ, но вдигащ само един вид контейнери, цената на услугата ще се повиши многократно.
5. Така събран, или без значение как, боклукът се изсипва на едно място (на един куп) на сметището, и тъй наречената сепарираща инсталация, която представлява наредени цигани от двете страни на една транспортна лента, разделят боклука.
в този документ https://docs.google.com/document/d/1INnncgqERZn5AvYUnt_gOt3DSPEOq3FE91gVCChqjaU/edit?usp=sharing
10 Comments
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Един от начините за поощряване на разделянето при нас е определеното допустимо количество боклук за предаване. Три апартамента сме всеки по 1 кофа на две седмици, а кофите ни за рециклиране са две и се хвърлят всяка седмица. Затова за да стигне кофата за общия отпадък, всеки се старае да рециклира, защото там има място и се изхвърлят по-често. Ако в кофите за рециклиране е забелязан боклук, който не подлежи на изхвърляне в тези кофи, служителят ги оставя пълни и подлежат на сортиране от наша страна. Закачат и стикер отново каквво да хвърлим и какво не. Два пъти съм сортирала памперси на съседите и след което се погрижих лично да не изхвърлят отново.Гражданското съзнание има нужда от дресиране, това е. Кампаниите с оригинални послания също вършат работа, особено ако се изтъкне каква е ползата за данъкоплатеца.
Смятам, че регулирането на количеството, което се извозва от общината, е реално добро решение. Така и радмерът на данъка е справедливо изчислен. В този случай обаче трябва да има и депа, където всеки да може да си изхвърли боклук със собствен транспорт.
Извинявай, но къде е това „при нас“? Кой и как регулира количеството, че не ми е ясно? И в момента можеш със собствен превоз (а ако нямаш такъв си наемаш) да си извозиш и предадеш на депо битовия или строителен отпадък, за което си заплащаш. Проблема е в културата и немотията, защото има много възможни места, където да го направиш нерегламентирано.
виж в Старт – Сена Овчарова (Лондон)
Извинете, не писах, Лондон-Тотнъм. Всяка община има различни правила. Имам предвид, че колата идва и ти изхвърля една кофа с отпадъци(защото ти имаш само една и не може повече). Ако дори само капакът не ти се затваря, надхвърляш дебита и зависи от служителя, а при търговските обекти направо не я взимат. Така регулират. Но количеството на кофите за рециклиране е повече и се извозват по-често, така че човек се старае „да изстиска“ колкото може буклук за рециклиране от общия си боклук.
Има един хубав виц, но него друг път. Аз по принцип си мисля, че към тази тема трябва да се подходи на няколко стъпки, но винаги финансовият мотив има най-възпитателен характер. Ето как си представям аз нещата.
1. Разделянето трябва да започва там където се генерира отпадъка. В повечето случаи това е около мивката в домакинствата. Трябва да се изработят мини кофички, като тези с люлеещото капаче, но с различни цветове. В тях да има пликчета, също с различни цветове, след това и чували да са с различни цветове и накрая и контейнерите.
2. Контейнерите за разделно събиране да са в собствени „къщички“ с бетонна основа за да може да се мият, с покрив за да не се пълнят при дъжд и с мрежести стени за да се проветряват. Самите контейнери да са с педал за отваряне на капака (в Гърция ги видях, те са абсолютно същите като нашите, но имат и апарат. Нашите имат ушички за апарат, но самият апарат го няма.) По този начин няма да стават източник на храна (единият от тях) за бездомните животни и съответно риск от зарази.
3. Къщичката да има осветление с клетка и когато се доближи то да се включва, респективно и охранителна камера.
4. На видно място, най-добре на мрежата зад кофите да се поставят упътващи табели.
5. Кофите може да имат и датчици за обем и тежест и да подават сигнал през Интернет кога са достигнали необходимото ниво.
6. Възпитанието да стане част от игрите в детските градини и забавачниците, като се изработят съответните игри, които да учат децата кое, в кой цвят трябва да се сложи.
7. Намаляване на такса смет за домакинствата където тази система работи успешно.
8. Първоначално този проект да стартира в едно от малките села, и постепенно да се приобщават нови зони.
9. Общината да учреди различни площадки и извозване на различните видове отпадъци, редовно да почиства и измива пода на къщичките.
10. Да го превърнем в състезание, игра между различните населени места.
И в допълнение – как е решен проблема в другаде. Чувалите за смет се закупуват. Те са персонални, и в цената им е включена такса смет. Всеки чувал трябва да има номер на имота, който го е изхвърлил. Машинките за мелене, които се монтират на сифоните към мивките, намаляват значително изхвърлянето на отпадъци, но натоварват пречиствателните станции; Е при нас по селата май няма да има такъв проблем 🙂 поне за сега.
Има и един друг проблем, депа и извозване на строителни отпадъци. Все още има и села където палят боклуци и в много случаи пластмасовите контейнери стават жертва.
Изчерпателно.
Но става въпрос за повечко парички, нали? Гърците са много напред в това отношение, наистина. Глобите и тук вършат работа, примерът също учи.
Има по-голяма първоначална инвестиция, иначе предполагам че експлоатационните ще са същите, но по този начин се създава и друго отношение към боклука, създава се предпоставка за последваща обработка и предполагам, че крайният резултат може да е на + Наистина очаква Борислав Сандов да напише малко повече за „Нулеви отпадъци“ и да разшири идеята. А може би ще има възможност за програмно финансиране на първоначалната инвестиция.
Регулирането в Лондон е интересно, но тук може да стане на много по-късен етап. Защото и сега кофите преливат, около тях ще стане сметище и кой трябва да глобят инспекторите от общината? Много трудна задача. Интересно е предложението за кофите, които да са с датчици за обем и тежест, и да подават сигнал, когато са се напълнили. Така ще бъде много ефективно и икономично за общинското предприятие.
Аз нещо не разбрах – в крайна сметка по какъв начин ще се извършва тази дейност?