Мрежа за изкупуване на плодове и зеленчуци от малки производители.
On август 17, 2015 by Васил Тодев With 8 Comments
- Uncategorized
модератор Васил Тодев
текст тук
8 Comments
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Относно въпроса с частните производители(домакинствата) се позовавам на опита в моето село Пазарджишко и околните села. Освен че отглеждат за собствени нужди ,хората произвеждат и в повече.и това в ПОВЕЧЕ,до преди години се чудеха какво да го правят.
И сега вече имат решение:
Общината им разреши,като създаде Крайпътни пазарчета на производители.
В Общината могат да се направят подобни,като за целта се обособят места покрай главните пътища ,където да има сергии,заслони,…на които да се предлага продукция само от производители. Така всеки производител,ще знае че ако има в повече ,примерно 10 кг домати и ще отиде на това пазарче и ще си ги продаде.
Смятам че идеята ми е добра и търпи много коментар и развитие. Освен това,може да се направи и подобно събиране на производители и в Радомир,определя се ден в който на пазара ще има „Всичко“,това съм го виждала в Италия и е много добре развит този вид търговия. Единственото условие е да си Производител на Мед,Зеленчуци,Домашно сирене и мляко и т.н.
Съгласен съм, че това е някаква форма на пласмент, но означава производителя да зависи от пътникопотока, да си губи времето и т.н., затова ние предлагаме да пуснем няколко коли, които да минават по селата да изкупуват продукцията и тя да се предлага в специализирани магазини в София.
Едното не пречи на другото, удобно място за подобно пазарче е детелината на магистралата при Долна Диканя, а там пътникопотока е без проблем. Част от идеята на Зелените е подобна – производителите сами също да имат възможност да продават своята продукция. Трябва много сериозен контрол, така че това което се предлага наистина да е от „Радомирските градини“, а не закупено от Гърция или от борсата в Дупница или София. Много често по такива крайпътни пазари се случва точно това. Трябва да има реноме на това пазарче. И остава въпроса със собствеността на терена. През годините именно терени край бъдещи транспортни трасета, рязко си смениха собствеността. Кмета на Долна Диканя направи добри обороти от това 🙂
Не мисля че е загуба на време ,да излезеш и сам да си продадеш продукцията. Това да тръгнеш от къща на къща да изкупуваш продукцията,която според мен много трудно ще продадеш в София,представяйки я като Био или не знам какво, за мен не е добра идея.Тези крайпътни пазарчета,вършат страхотна работа ,стига общината да помогне с малко .Малко имам впредвид:
Заслони със сергии,извън населено място (примерно) по трасето за Кюстендил.
Общината да издава сертификат ,че всеки който е на този пазар е Производител ,а не прекупвач.За много кратко време,този алъш-вериш ще даде шанс на гражданята да се докоснат до истинската храна без баркод и „Е“-та.
Познавам хора ,примерно от Прибой,сега всяка сутрин ходят с влака до Перник,и си продават зеленчуците .
Познавам хора,на които аз довеждам хора да си купят домашно сирене и мляко,тези хора могат да отделят време примерно да излязат на Селския пазар,вместо да губят време по Сф,да висят по тротоари и градинки.Това е ,който иска чиста храна трябва да си я потърси.И общината е за това,да помогне с реклама и съдействие .Иначе богат избор на боклуци,има във всяка Търговска верига.
Както казах, едното не пречи на другото. НО трябва да отчетем следното:
1. Попитай тези при които водиш клиенти какво предпочитат – да дойде бусче да им изкупи на място продукцията или да я транспортират и продават със собствени средства и време.
2. Каква ще е цената на един домат на такова крайпътно пазарче и съответно във фирмен магазин на пазар Младост в София.
3. Какво ще спечели Общината от крайпътното и какво от собствена търговска мрежа, марка и т.н. в т.ч. и приход в бюджета.
Определено има чар в това да спреш някъде по пътя и да си купиш нещо от една усмихната бабка, но има риск стоката да е купена от някъде а не произведена, а колко от клиентите ще се върнат втори път да си купят от същата бабка дори и да им е харесало, идеята да се направят магазини на оборотни места, където да се предлага стока с гарантиран произход и качество, щом по веригата има много търговци които печелят от това значи има смисъл да се отстранят и печалбата да остава за общината, която може да направи нещо добро за производителите, останалото е въпрос на организация.
Ок,но я ми отговорете на следния въпрос,изкупувате на „Баба ХИКС“ доматите и ги закарвате в Сф , но тези домати не се продават ,тогава какво правим с тях ? Връщаме ги на Баба Хикс ? И в същото време тя ни чака да и вземем новите които междувременно са узрели?
Общината ще печели от миниманални такси за ползване на крайпътните съоражения ,където бабите ще си предлагат продукцията. Е няма да е кой знае какъв приход,но със сигурност ще провокира интерес и раздвижване по селата.
За да ти отговоря коректно на въпроса: Има поне три възможни причини за да остане стока. 1. Цената е висока, 2. Стоката е скапана, 3. Презареждане с много стока. Това е работата на всеки търговец за да управлява печелившо обекта. Да анализира пазара и собственото си поведение на него. Нека да приемем, че едно от тези обстоятелства е на лице към даден момент и имаме изостанала стока. Разбира се изисква корекция на политиката, а стоката ще отиде за преработка. Тази тема съм я оставил като допълнение да бъде развита от Васил, а аз подробно съм писал за мрежата ето тук https://start.web.bg/proizvedeno-v-radomir/ виж в т.3 преработка
Както казах и ще го повторя за трети път – едното (търговска мрежа) не пречи на другото (пазарче)
ОК? да изнесем тази дискусия в другата тема, там е по-подходящо, поне съм писал и има какво да обсъждаме по-конкретно 🙂